Сред хилядите разкази за героизъм от Първата световна война има един, който изпъква с необичайна, но дълбоко човешка топлота. Това е историята на Стъби – безпородно куче с голямо сърце, чиято смелост, вярност и интелигентност го превръщат в най-награждаваното куче в американската военна история. Един истински герой… с четири лапи.
От улицата до фронта
Стъби не започва живота си като герой. Той е улично куче, намерено да се скита в близост до Йейлския университет през 1917 г., където се обучават войници от 102-ра пехотна дивизия на САЩ. Един от тях, редник Дж. Робърт Конрой, се привързва към малкия рошав приятел и го приютява в лагера. Стъби бързо става любимец на всички – научава се да марширува, да отдава чест и дори да разпознава сигналите на тръбачите.
Когато дивизията се качва на кораб за Франция, Конрой тайно го взима със себе си. Така започва военното приключение на кучето, което ще се превърне в символ на храброст.
На първа линия
По време на своето участие във войната, Стъби присъства в над 17 сражения. Той не просто бяга по бойното поле – той служи редом с хората. Стъби предупреждава войниците за приближаващи се газови атаки, благодарение на острото си обоняние. Учи се да разпознава езика на смъртоносния газ и лае, за да алармира за опасност.
Освен това, Стъби имал изключително чувство за ориентация и можел да намери ранени войници в „ничия земя“, лаейки, за да повика помощ. Дори залавя германски шпионин, като го захапва за задника и не го пуска, докато не дойдат американските войници. За този акт на смелост получава собствена нашивка на униформата и дори промоция в чин сержант – нещо нечувано за куче!
След войната – герой у дома
След края на войната Стъби се завръща в САЩ като знаменитост. Участва в паради, среща президенти и става почетен член на Американския легион. Обличан е в специална военна униформа, на която гордо са поставени всички медали и отличия, които е заслужил.
Животът на Стъби след войната не е по-малко вдъхновяващ. Той участва в благотворителни инициативи, посещава ветерани и вдъхновява поколения с историята си. Когато умира през 1926 г., е почетен като истински герой.
Наследството на едно куче
Историята на Стъби е повече от просто трогателна. Тя е символ на безусловната вярност, на безстрашието в лицето на опасността и на несломимия дух, който може да се крие дори в най-малкия и обикновен герой.
Стъби не е просто куче. Той е напомняне, че героизмът няма форма, раса или вид. Понякога, най-големите сърца туптят в най-малките гърди. И в разгара на една от най-разрушителните войни в човешката история, едно малко куче доказа, че дори в мрака може да свети светлина.
