Всяка неделя сутрин правя лек джогинг в парка близо до моят дом. В един от ъглите на парка има красиво езеро. Всеки път, когато минавам покрай езерото, виждам една и съща възрастна жена, седнала на брега с малка метална клетка до нея.
Миналата неделя любопитството ми надделя и спрях да тичам, за да се приближа до нея. Когато се доближих, осъзнах, че металната клетка всъщност е малък капан. Имаше три костенурки, невредими, които бавно се разхождаха около основата на капана. В скута си държеше четвърта костенурка, която внимателно търкаше с гъба.
„Здравейте,“ казах. „Виждам ви тук всяка неделя сутрин. Простете за любопитството ми, но бих искал да знам какво правите с тези костенурки.“
Тя ме погледна и се усмихна. „Почиствам черупките им,“ отговори ми смеейки се… „Всичко, което се събира на черупката на костенурката, като водорасли или мръсотия, намалява способността на костенурката да абсорбира топлина и пречи на способността й да плува. Тези останки също така намаляват твърдината на черупката с времето, затова ги премахвам…“
„Уау! Това е наистина мило от ваша страна!“ възкликнах аз.
Тогава жената продължи… „Прекарвам по няколко часа всяка неделя сутрин, релаксирайки край това езеро и помагам на тези малки същества. Това е моят странен начин да направя добро и да опитам да променя света към по-добро…“
„Но нали повечето сладководни костенурки живеят целия си живот с водорасли и мръсотия на черупките си?“ попитах аз…
„Да, за съжаление, така е,“ отговори тя.
Зачесах се по главата, и казах… „Е, тогава не мислите ли, че времето ви е някак пропиляно? Имам предвид, че вашите усилия са мили и това е страхотно, но има милиони сладководни костенурки, живеещи в езера по целия свят и 99.99% от тези костенурки нямат до себе си добри хора като вас да им помогнат да почистят черупките си. Така че, без да се обиждате… но как точно вашите усилия тук наистина ще направят някаква разлика за костенурките по света?“
Жената се засмя на глас. След това погледна надолу към костенурката в скута си, изтърка последното парче водорасли от черупката й и каза: „Скъпи, ако това малко същество можеше да говори, то щеше да ти каже, че току-що направих цялата нужна работа на света, за да се чувства то по-добре…“
Каква е поуката от тази история? „Ти наистина Мюможеш да промениш света към по-добро – може би не наведнъж, но човек по човек, животно по животно и добро дело по добро дело, ти наистина ще промениш нещата към по-добро. Събуждай се всяка сутрин и си представяй, че това, което правиш, има значение. Защото то наистина има…
