Имало едно време един стар дърводелец, който решил да се пенсионира. Той казал на шефа си за плановете, които има да напусне бизнеса с жилищно строителство, за да живее по-спокоен живот със съпругата си и да се наслаждава на остатъка от живота си… Беше пресметнал, че дори и да не получава заплата до края на живота си, пак ще живее щастливо и ще бъде задоволен…
Шефът му с тъга приел решението на своя добър, стар работник, но го помолил да построи още една последна къща – един вид жест към него. Дърводелецът с неохота казал „да“, но с течение на времето все по-очевидно ставало, че не работи от сърце…Той претупвал работата, използвал некачествени материали и постоянно мрънкал – виждало се, че работата въобще не му се нрави.
Когато дърводелецът завършил къщата, неговият шеф дошъл да погледне завършения проект. Огледал всичко, след което подал ключа от входната врата на дърводелеца и казал: „Това е твоята къща… моят подарък за теб“.
Дърводелецът бил шокиран!
Какъв срам! Ако само знаел, че строи собствената си къща, щял да работи съвсем различно, с качествени материали, с толкова много отдаденост…
Така е и при нас. Ние градим живота си, ден по ден, често влагайки по-малко от най-доброто от себе си в сградата. Тогава с шок осъзнаваме, че трябва да живеем в къщата, която сами сме построили. Ако можехме да я направим отново, щяхме да го направим много по-различно.
Но не можете да се върнете назад. Вие сте дърводелецът и всеки ден забивате пирон, поставяте дъска или издигате стена. Някой веднъж казал: „Животът е проект „направи си сам“. Вашето отношение и изборите, които правите днес, помагат за изграждането на „къщата“, в която ще живеете утре. Затова стройте разумно!
