По време на изследователски експеримент морски биолог поставил акула в голям резервоар и пуснал няколко малки рибки-примамки в резервоара.
Както се очаквало, акулата бързо преплувала резервоара, нападнала и изяла по-малките риби.
След това морският биолог поставил здрава прозрачна пластина от фибростъкло в резервоара, създавайки две отделни прегради. Поставил акулата от едната страна на фибростъклото, и ново ято от риби-примамки от другата.
Отново акулата бързо нападнала. Този път обаче, акулата се блъснала във фибростъклото и отскочила. Необезпокоявана, акулата продължила да повтаря това поведение на всеки няколко минути без успех. Междувременно, рибите-примамки плували необезпокоявани в другата преграда. Накрая, около час след началото на експеримента, акулата се отказала.
Този експеримент бил повторен няколко десетки пъти през следващите няколко седмици. Всеки път акулата ставала по-малко агресивна и правела по-малко опити да нападне рибите-примамки, докато накрая акулата се уморила да се блъска във фибростъклото и напълно спряла да напада.
След това морският биолог премахнал пластината от фибростъкло, но акулата не нападнала. Акулата била обучена да вярва, че съществува преграда между нея и рибите-примамки, така че рибите плували, където си пожелаят, без страх от нападение.
Поука от историята : Много от нас, след като преживеят неуспехи и разочарования, емоционално се предават и спират да опитват. Като акулата в историята, ние вярваме, че понеже сме били неуспешни в миналото, винаги ще бъдем неуспешни. С други думи, продължаваме да виждаме преграда в умовете си, дори когато не съществува ‘истинска’ преграда между това къде сме и къде искаме да бъдем…